Водачество

 

от д-ръ Янко Яневъ

 

 

 

 

“Срещу Освободителите на духа, хората,

 раби на навици, се отнасятъ съ

 най-непримирима ненависть и злоба”.                                               

            Пенчо Славейков

 

 

 

        Никой да не мисли, че водачеството е някаква предписана функция или чиновническа служба и че то почива на случайни полити­чески мнения. Водачеството е преди всичко лична сила и лично решение. То предполага съдбовенъ замахъ.

Първородно свързано съ племенните пори­ви, съ кръвьта и възторга на прадедите, то не може да се постигне чрезъ образование. То не е проява на „интелигентность", на полити­ческо доктринерство, и не се нуждае да бъде обосновано въ системи и да бъде проповядвано въ висши училища. В себе си водачеството носи великата простота на народния духъ.

        Досегашните прояви на водачеството, тъй както ги създаде единъ криворазбранъ демо­кратически режимъ, почиватъ на технически пресмятания и своеволия.   Те отговарятъ на времена  на   израждане   и   умора;  затова водачите   на  този   режимъ   се   явяватъ   въ най-добрия   случай  като   оперетни   фигури и безхарактерни фразьори, които помрачиха душата   на   толкова   нови   поколения   въ Европа и проиграха копнежите имъ. Който е ималъ нещастието да търси своя пътъ въ живота подъ сянката на такова водачество и да се уповава на неговата  съвесть,    особено    въ някои малки  държави, не може  да не изпитва отвращение предъ мигащите   очи    на   неговите иначе любвеобилни и смирени представители.

        Епохата, в която живеемъ, и   хилядолетието, което иде, не стоятъ  в никаква връзка съ душевната бедность на този родъ политическо водачество, излъчено    от    така   нарече­ната „интелигенция", една овехтяла дума, която въ някои страни още продължава   да  служи   за мерило   на  културно  и   национално   приз­вание.    Водачеството,    въ   новия   и   творчески смисълъ на думата, има другъ образъ и почива на други, неписани закони. Рожба на една революция, то е сродно съ благословения авантюризъмъ на всички апостоли; непреклон­но средъ бурята на нищите, вдъхновено отъ вяра, то е обвеяно отъ дъха на нещо далечно, нещо надземно, тъй както са го въплътявали, например, българските канове.

        Интелигенция и водачество са две противо­положности, особено когато първата предста­влява смесица отъ чужди влияния и е скована отъ понятия, които нямат нищо общо съ духа на народа, къмъ който тя принадлежи. Обра­зованието, тъй  както го разбира и налага интелектуализмътъ, е враждебно на водаческия поривъ и на идеята за новата личностъ въобще, от която народите на Европа иматъ днес нужда. Нищо по-смешно и хилаво от старо­модния интелигентенъ типъ, който цялъ животъ остава необгоренъ отъ пламъка на една съдба. Надъ образованието стои животътъ, надъ знанието стои вярата.

Водачите на българските революции презъ всички периоди на народностенъ подемъ са били винаги смели и вдъхновени мъже. Въ война и въ миръ те са били озарени отъ свет­лината на единъ блянъ, завещанъ отъ пър­вите вестители на българската държавна идея и власть на земята: да създадатъ едно царство, което да прилича повече на единъ орденъ отъ съзаклятници, откол­кото на една многолика „Дър­жава". Българското боилство беше носителъ на този митъ, който бавно изгасна подъ сянката на Византия, както изга­снаха толкова други хероични символи на балканския човекъ, когато душата му започна да ламти по чуждородни неща и когато, уморенъ, той изпусна самъ меча отъ ръката си. В този митъ на племенното и трагично во­дачество се крие най-здравата сила и най-светата помисъль на нова България.

        За неговото възкресение са нужни безстрашие и гордость.