Д-Р
ЯНКО ЯНЕВ – НИЗВЕРГНАТ, ЕНИГМАТИЧЕН,
“Най-хубавото на смъртта, е че идва ненадейно”
Ал. Геров
Съдбата е винаги щедра към своите избраници. Тя им изпраща смъртта, тази
неочаквана и нежелана гостенка, точно в мига, когато техните идеали са в
крушение, за да им спести собствената покруса и да запази тези идеали за идното
време, когато те отново, подобно на птицата Феникс, издигат крила от пепелищата
за нов живот. От деня на неговата смърт (13.02.1944), смърт загадъчна, при
неизяснени и до ден-днешен обстоятелства, смърт далече от Родината, но в
близката до сърцето му Германия, смърт след поредна бомбардировка, смърт сред
грохот и руини, до днес, неговият идеал – Родината, за която написа
най-проникновените си есета, както и неговото светло име, бяха потъпкани,
охулени, низвергнати.
РОДИНАТА - “майка на всичко, убежище на всеки угнетен дух: люлка на
историческия живот, надеждата и подвига”, РОДИНАТА- любимата философска
категория на д-р Янко Янев отначало бе плахо подменена с по-мекия синоним
Отечество, а впоследствие интернационалистите-интегристи й отнеха и малкото
патриотично съдържание в нейния семантичен отсенък, за да я превърнат в нищо
неозначаващата дума страна (социалистическа страна, страна от Варшавския договор,
страна от СИВ), а безродниците-“демократи”, направо да я заличат (“тази страна”).
Хронологията на безродието може да бъде продължена и в днешно време (страна на
НАТО, страна, бъдеща членка на Европейския съюз)...
И напълно логично и обяснимо е, защо цели петдесет години, той бе направо зачеркнат
от културната история на Родината му,името му – изхвърлено от всички
енциклопедии, справочници, речници, избрани сборници и само много рядко, в
спомените на най-близките му сподвижници
и съвременници като Атанас Илиев, Кирил Кръстев, проф.Константин
Гълъбов, се прокрадваше по някой ред за него. Може бе причината за неговото
умишлено забвение дава най-точно литературния критик Здравко Петров, който в
предговора на “Избрани български есета”, Варна, 1981г., където естествено д-р
Янко Янев не бе включен, откровено по комунистически, безпардонно произнася
петдесетгодишната присъда: “ В българската есеистика се слъскват различни
тенденции. С реакционните тенденции е свързан д-р Янко Янев, който е добър
есеист, но се свързва с най-реакционните идеи на века. Той има явен интерес към
идеалистическата философия. Той е ученик на немските интуивисти. Интересен е
опитът му да разгледа Хегел откъм един друг ъгъл, ъгъл, който е различен от
научното изследване на класиците на марксизма. В тази връзка бих посочил опита
му да запознае българския читател със загадъчната фигура на П.Я. Чаадаев...”
От приведения цитат на Здравко
Петров става пределно ясно, защо д-р Янко Янев бе захвърлен в ”газовата камера
на забвението”, захвърлен там от духовните безродници. Но в същия този цитат
поне има едно леко уважение към авторитета на д-р Янко Янев, като само тук той
е посочен с научната си титла доктор. И може би след д-р Кръстьо Кръстев, той е
другият български мислител, който има правото да бъде отбелязван с нея.
След петдесетгодишна низвергнатост д-р Янко Янев най-после бе изваден от
комунистическата плесен на забравата: бяха преиздадени студиите му за Хегел от
издателство “ЛИК”, София, 1996., в сборника ”Защо сме такива?”, София,1994.,
бяха включени три негови есета – “Философия на Родината”, “Изток или Запад” и “Духът
на нацията”, в речника по нова българска литература от същата година (Изд.”Хемус”),
бяха дадени биографични сведения за живота и творчеството му, но и там за
разлика от всички останали български творци, той фигурира само с двете си
имена. В това отношение загадъчността продължава да огражда неговото име. И
може би това е за добро, за да е възможно в настоящето и бъдещето, той да влезе
в аналите на българската културология като Д-Р ЯНКО ЯНЕВ.
Низвергнат и енигматичен, д-р Янко Янев е и знаков (емблематичен). Когато
един ден българският читател прочете отново “Антихрист”, С.1926. и “Героичният
човек”, С.1934., когато се запознае с издадените в Германия негови книги и
най-вече с фундаменталния му труд “Демонията на столетието”, поставян редом до
трудовете на знаменити автори като Грабовски и Розенберг, той ще се срещне
действително с най-българския философ.
Тази вълнуваща среща ни предстои заедно, затова с д-р Янко Янев откриваме
поредицата “Малка патриотична библиотека Общество Дуло”, която ще излиза всеки
месец, в продължение на няколко години и доколкото ни стигат силите, която
наред с най-значителните имена, оставили неизличима диря в националното ни
самосъзнание като Теодор Траянов, Кирил Христов, Найден Шейтанов,
проф.Константин Гълъбов и редица други, неговата личност, неговото дело и
неговите завети ще бъдат представени най-пълно.
Атанас Ганчев
Общество Дуло
Третий Декемврий
лето 2002
гр. Русчукъ