Янко Яневъ и неговата „Демония

на столетието"

 

(„Dämonie des Jahrhunderts“,Auflage,Helingsche Verlagsanstalt, Leipzig)

от Отмаръ Полъ

 

 

        Българинътъ културфилософъ Янко Яневъ е много известенъ въ Германия. Чрезъ своите духовно революционни творения той е познатъ вече въ целия европейски духовенъ святъ. Признатъ и цененъ е той и като остроуменъ, тънъкъ аналитикъ на едно залязващо столетие, и като тълкувателъ на едно идващо, ново, хероично столетие, определено отъ арийска Европа.

        Отъ редица негови духовно революционни произведения, въ които Янко Яневъ проявява и пламененъ темпераментъ, тоя пътъ ще се спремъ на „Демонията на столетието", едно произведение, което обхваща еднакво послед­вателно духовность и политическа символика и което германската критика съ най-пълно право поставя непосредствено до „Митътъ на двадесетия векъ" отъ идеолога на националсоциализма Алфредъ Розенбергъ.

        Това е дълбока книга, която вещае цяла съдба и с безпощадна откровеность развенчава лъжливия богъ на Запада и въ проро­ческо тълкуване на време и святъ сочи на идните, на съдбоносните големи решения, за които днесъ се води борба. Не се намиратъ думи, за да се опише вярата, безусловностьта и прегледа на духовно почувствуваното от Янко Яневъ , новорождение. То трябва да се издигне отъ зеещата пасть на миналото, за да не пропадне Европа, заробена духовно отъ малоазиатски учения. Янко Яневъ скъсва съ фаталистичните сили на духа, дири и намира противосили, които еднички са въ състояние да превъзмогнатъ фатализма: истинските и здрави народни първични сили. Световната история въ изложението на Янко Яневъ е борба съ бога на пустините, чуждъ на същностьта на арийските народи, които отричатъ всичко за племенно-арийския човекъ, родения отъ планините героизъмъ, както и ландшафта на човека изобщо.

        Така тоя богъ представлява ферментъ на разложение, който действува като отрова върху всички области на живота и човешкия духъ. Бавно, но сигурно той би довелъ до пълния залезъ на природносвързаната творческа раса и всички нейни излъчвания, ако не се обезвреди своевременно и тъкмо отъ грамадните сили на тая именно раса и ландшафтъ.

На края на тая гигантска борба, обаче, стои единъ новъ човекъ въ светлия изгревъ на ново и чисто по духъ столетие. Янко Яневъ съзира тоя човекъ откъмъ прекрасната си анализа на миналото и настоящето и го изо­бразява въ очертаващите се вече контури.

        Яневата „Демония на столетието" озна­чава духовна революция, която може да се схване и оцени от малцина още днесъ и въ нейното последно въздействие. Че тая духовна революция е въ ходъ общо се долавя по инстинктъ — понеже големите политически съ­бития покриватъ нейната духовна почва. Янко Яневъ, обаче, я прави сигурна, видима за всекиго, който е готовъ и има воля да даде своя скроменъ приносъ за победата на тая светогледна революция на арийския духъ.

 

„Само безумци и авантюристи са знаели и са учили, че .храмовете са по-необходими, отколкото парламенти и борси или висши училища; че не пълното, изпитото, а пречупеното отъ дъха на съдбата, глътката, мигътъ са по-дълбоко свързани съ душата, отколкото еднозвучното и безвременното; че раздялата е по-тържествена, отколкото без­граничното щастие; че нашите къщи трябва да бъдатъ покрити отъ небето; че въ всяко битие е скрито слънцето, въ камъка, въ растението, как­то и въ очите на жената и мъжа; че сме обгър­нати отъ безсмъртие, отъ пламъка, който ние, вечно жадните, пиемъ всеки мигъ."

Изъ” Демония на столетието" отъ Янко Яневъ.

 

Сп."Нова Европа" , Година ­ІV , Кн.8 отъ 28 априлъ 1942 г.