ЗА Д-Р
ЯНКО ЯНЕВ - АВТЕНТИЧНО
Вместо предисловие:
"В българската
есеистика се сблъскват различни тенденции. С реакционната тенденция е свързан
д-р Янко Янев, който е добър есеист, но се свързва с най-реакционните идеи на
века. Той има явен интерес към идеалистическата философия. Той е ученик на
немските интуитивисти. Интересен е опитът му да разгледа Хегел откъм един друг
ъгъл, ъгъл, който е различен от научното изследване на класиците на марксизма.
В тази връзка бих посочил опита му да запознае българския читател със
загадъчната фигура на П.Я.Чаадаев." ( проф. Здравко Петров - из предговора му към "Избрани български
есета", Варна, 1981)
"Понятието за
"героичния човек" изразява една общоевропейска социокултурна нагласа
в навечерието на Втората световна война (през
годината, когато Янко Янев пише книгата си "Героичният човек"/1934/,
Георги Бакалов обнародва статията "Изобразете героичното"), но като отглас от ницшеанството се асоциира с националсоциалистическата
идеология, а самият Янев се смята в пролетарско-революционните среди за
апологет на немския фашизъм. Неприязънта към Янко Янев се усилва поради
интереса му към представителите на т.нар. индивидуализъм в българската
литература (биография на Димо Кьорчев,
статии за д-р Кръстев в сп."Българска мисъл", 1927,бр.4 и за
П.К.Яворов в сп."Златорог", 1924, бр.4). В
резултат на това Янко Янев е изключен от СБП през 1944, името му е заличено от
летописа на междувоенната културна действителност, а от съчиненията му остават
единични екземпляри, съхранявани в спецфондовете и в частни библиотечни сбирки."/С.Беляева, Г.Тахов - "Речник по нова българска литература
1878-1992", С.1994, изд."Хемус", стр. 427-8/
Cъщността на проблема:
КЪМ ДУХОВНИТЕ ПЪРВЕНЦИ НА НАЦИЯТА -
С ПИЕТЕТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ
След близо половинвековна умишлена забрава,
най-игнорирания български есеист и философ с европейско признание - д-р Янко
Янев, най-после зае полагащото му се място в нашата културологична мисъл. Но
дългите години "литературна каторга" явно са "спомогнали"
забравата да заличи не само трудовете му, писани в Германия в средата на 30-те
и началото на 40-те години на миналия век, а и доста биографични подробности от
неговия драматичен живот.
През 1994г., когато за първи път д-р Янко Янев беше
изваден на "светло" чрез есетата му - "Изток или
Запад"/1933/, "Духът на нацията"/1933/ и "Философия на
родината"/1934/, публикувани в сборника "Защо сме такива. В търсене
на българската културна идентичност." на изд. "Просвета",София,
1994, в библиографската справка за авторите единствено той от включените в
сборника е посочен с двете си имена,
със сгрешена дата на раждане и с неточна година на смъртта му. Същите грешки се
повтарят и в статията за него/стр.428-9/ на изд."Хемус" от същата
година, като за дата на раждане е упоменато: 13 декември 1900, а за дата на
смъртта му е посочено - 12 февруари 1944, Дрезден/. Авторите С.Беляева и
Г.Тахов посочват, че заради възгледите си д-р Янко Янев е изключен от СБП/Съюз
на Българските Писатели/, но явно допускат фрапираща грешка, защото според
Устава на Съюза починал негов член не може да бъде изключен посмъртно от
него/става дума за септември 1944г., бел на авт./.
За да отстраним тези съществени неточности, които са
станали вече хронически, и понеже интересът към Личността и творчеството на д-р
Янко Янев с всяка изминала година нараства, ние дейците от Общество Дуло,
възползвайки се от контактите си с наши германски приятели и сподвижници,
подирихме факти за живота на д-р Янко Янев в Германия. Нашите немски
колеги любезно ни предоставиха автентични документи за местопребиваването му в
Дрезден, удостоверяващи смъртта му. Едно от най-значимите имена в днешната
немска литература и неин дойаен, горещият приятел на българския народ - Ерих
Глагау, написа изследването:
DR. JANKO JANEFF - DER
BULGARISCHE PHILOSOPH, където са разгледани идеите, заложени в крупното
съчинение на българския културфилософ - "Daemonie des Jahrhunderts" /"Демонията
на столетието", Лайпциг, 1939/.
Благодарение на настоящия кмет на Дрезден - г-н Инголф Росберг ни бяха
изпратени: полицейско дознание за смъртта на д-р Янко Янев №434, от което е
видно, че той загива в резултат на
варварските бомбардировки на Съюзническата англоамериканска авиация върху
Дрезден, отнела живота на повече от 35 000 невинни човешки същества, през нощта
на 13-ти срещу 14-ти февруари 1945 година в хотел "Тромпетеншльосхен",
пригоден за скривалище, както и смъртен акт от 06. август 1946г., с който се
удостоверява смъртта на българския доцент по философия Янко Христов Янев.
В полицейска справка №434 е посочена и точната дата на
раждане на д-р Янко Янев - 20 ноември 1900 година. Тези документи предоставяме
на вниманието на настоящата конференция, чрез която искаме да ги направим
достояние на всички ония горещи изследователи-родолюбци, които ще проучват и ще
работят за в бъдеще върху личността и делото на д-р Янко Янев.
Вместо заключение:
Паметта на духовните първенци на българската нация ни задължава да бъдем изключително прецизни, не само в интерпретацията на творческото им наследие, но и към биографичните подробности от техния живот.
Атанас ГАНЧЕВ
Общество Дуло
Русе, 20 ноември 2003